Има тенденция към непрекъснато увеличаване на самоубийствата сред младежите в България. Това показват данни на Националния център за опазване на общественото здраве, цитирани от в. „Преса“. Броят на опитите за самоубийство за една година е 342. От тях 310 са направени от момичета срещу 32 от момчета, коментира д-р Христо Хинков от центъра.

„Между 45 и 60 деца и младежи под 18-годишна възраст се самоубиват на година“, показват данните на психолога Иван Игов.

Близо три класа годишно се„топят, защото младежите сами слагат край на живота си, отчитат психолози. Всеки ден в „Пирогов“ се справят с нови и нови случаи на деца, които не искат да живеят повече. Средната цифра на месец в болницата е над 30, но се е случвало да стигне и 50.

Най-големият проблем на младите е с техните родители, обясни психологът Пламен Ванев. Другите често срещани причини да решат, че не им се живее, са любовно разочарование, караници с приятели, подражание на любими герои от филми или звезди от шоубизнеса, модни увлечения, депресии, психични разстройства, наркомания, насилие в училище. Статистиката разкрива връзката между икономическата криза и броя на децата, които посягат на живота си. По данни на СЗО през 2008 г. самоубийствата на непълнолетните в България са би едва 32. Но оттогава те непрекъснато се увеличават.

България оглави още една мрачна класация в ЕС – тя е с най-голям процент младежи, които едновременно са без работа, нямат образование и не учат за придобиване на квалификация. Българите между 15 г. и 24 г. с такъв профил са 21.8%. Това показват предварителните данни на европейската фондация за подобряване качеството на живот.

Делът на младите хора без никаква перспектива у нас е почти двойно по-голям от средния за ЕС – 12.8%. 7.5 млн. млади европейци са без работа и без образование към края на миналата година, показват данните на фондацията. Холандия е най-слабо засегната с едва 4.4% едновременно необразовани, неучащи и безработни младежи. С двойно по-ниско от средното ниво са Люксембург, където тези младежи са малко над 5%, и Дания – около 6%. В дъното на класацията с нас са още Италия и Ирландия с около 18% от младите без шанс. В съседна Румъния техният дял е 16%. С изключение на Люксембург процентът на тези младежи във всички членки на ЕС е нараснал значително от началото на кризата, показва изследването. Само през 2010 г. в Италия и Великобритания засегнатите младежи са достигнали по около 1.1 млн. души.

България губи 934 млн. евро от тези младежи, изчислява фондацията. Държавните разходи са само 6 млн. евро от тази сума. Остатъкът е нереализирани доходи. Под това експертите разбират разликата между доходите на работещите българи и на тези от безнадеждната категория.

През първите три месеца на миналата година заети са били едва 32.9% от младите европейци, което е най-ниското ниво, откакто съществува ЕС. За същия период у нас заетостта в тази възрастова група е едва 18.4%. Кризата намалява и възможностите за намиране на работа, които носи образованието. Анализът на данни от предкризисния период през 2007 г., сравнени с тези през 2009 г., показват, че защитният ефект на висшето образование намалява значително във всички страни.

Различни фактори извън кризата също оказват влияние за това младите да попаднат в групата на безработните и необразованите. Например вероятността младежите с някакъв вид увреждане да попаднат в тази група е с 40% по-висока. За младите имигранти възможността е със 70% по-голяма спрямо връстниците им от съответната страна. Младежите с ниско образование са три пъти по-застрашени от тези с висше. Ако родителите са с ниско образование, това удвоява възможността децата им да попаднат в неблагоприятната група. За деца на разведени родители пък има 30% повече риск да са сред необразованите безработни.

11 януари 2012

Източник: Актуално. ком

В София се отбелязва спад в раждаемостта за 2011 г. с около 11-12 %.

От началото на годината до края на август най-много бебета в София са се родили в Втора САГБАЛ „Шейново“ – 2610 раждания, показа справка за родените бебета в столицата. В Шейново цезаровите сечения са около 33 % от общия брой раждания.

В Университетска Акушеро-гинекологична болница „Майчин дом” от началото на годината са се родили 2544 бебета. От тях 79 двойки близнаци и 10 двойки тризнаци. В „Майчин дом” много от раждащите жени са били със здравословни проблеми – диабет, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми и др., които в редица случаи налагат Цезарово сечение, предаде Фокус.

В Първа АГ-болница „Св. София” от началото на годината до края на август са се родили 2250 бебета.

В МБАЛ „Света София” от началото на годината са родени 255 бебета. По естествен път са се родили 66 бебета, а 184 по оперативен път.

Снимка: БГНЕС

Близо 4500 аборта са направени от тийнейджърки през последните близо две години, показват данни на Националния център по здравни знания.  Да се въведе задължителен час по сексуална и здравна култура в училищата, настояват лекари. Тийнейджърите започват полов живот твърде рано – момичетата още в седми клас, а момчетата в осми, единодушни са медиците.
Националният консултант по дерматовенерология проф. Николай Цанков смята, че никой не се занимава със сексуалната просвета на подрастващите у нас. Младежите научават всичко за секса и отношенията с партньора в леглото вече не от улицата, а от порноканалите и интернет.

Дванадесет-четиринадесетгодишни момичета и момчета  вече се заразяват с полово предавани болести. Най-често те пипват хламидиаза, която протича без симптоми, затова не я лекуват, а впоследствие тя причинява стерилитет. Това съобщи д-р Тотко Найденов от Националния алианс „Живот за България”. Вече има и няколко регистрирани случая на 12-годишни, заразени с гонорея. В действителност обаче инфектираните с нея и дори със сифилис са много повече.

Те обаче не се регистрират, тъй като от неудобство учениците не ходят на лекар, а пробват да се лекуват сами с антибиотици. Информация за курса на лечение те си разменят в интернет, обясни д-р Найденов.

Освен традиционното лечение с антибиотици, което продължава минимум един месец и излиза около стотина лева, някои си бият инжекции с пеницилин еднократно. Те са разработени така, че една доза да е достатъчна за лечението, цената им е 5-7 лева според производителя и вносителя.

Д-р Тотко Найденов подчерта, че девойките, още като ученички в прогимназията, пипват човешкия папиломен вирус от безразборен секс без презерватив. Разновидности на въпросния вирус причиняват впоследствие рак на шийката на матката. От него обаче мъжете не боледуват, независимо че са преносители.

Петгодишно момченце е лекувано от сифилис неотдавна в Клиниката по кожно-венерически заболявания на Александровска болница. Детето спяло в едно легло с кака си, която най-вероятно го е заразила с целувка след орален секс с болен, съобщиха пък доктори от лечебното заведение.
Законът за здравето задължава училищата да осигурят на учениците часове за просвета по социално значимите заболявания, болести, предавани по полов път, нежелана бременност, вредата от алкохола, наркотиците и тютюна.

Към момента обаче само шепа училища в страната изпълняват това разпореждане, обясни д-р Тотко Найденов. Той и колегите му са поискали с писмо до министъра на образованието и министъра на здравеопазването въвеждането на въпросния час в школата. На 6 и 7 ноември на здравен форум в Смолян този въпрос отново ще бъде повдигнат.

7 септември 2011

Автор: Мартин Ралчевски

Скъпи сънародници, обичам България, но вече съм убеден, че има доста българи зад граница, на които, меко казано, не им пука за родината. В чужбина живее една такава безлична маса български емигранти, за които повечето от вас навярно дори не подозират, че съществува.

В последните няколко месеца станах свидетел как десетки интелигентни българи, мои познати, се преселиха в Англия. Всички те имаха собствени жилища, добри професии и солидни доходи. Познавам още толкова, които също имат завидно материално и социално положение в страната, но и те се стягат да емигрират.

Това не е икономическа емиграция, а нещо различно. Нещо, което е тревожно, защото потвърждава, че интелигенцията напуска страната. Тъжно. Но има и друго, което е още по-тъжно. Идвайки в Англия, а навярно и по другите части на света, тази интелигенция забравя завинаги родината. Ще се опитам да се обоснова.

Сравнително скоро след като дойдох в Англия, се случи нещо, което ме изненада. Градът, който избрахме със съпругата ми, не е никак голям. Не познавах никого и дните ми, макар и пъстри от впечатления, бяха сиви и еднообразни. Или иначе казано – липсваха ми познанства с други сънародници. След около два месеца на изолация най-накрая така желаните познанства се случиха.

Първите българи, които срещнах, бяха от смесени бракове – Петър – университетски преподавател по компютърни системи, женен за англичанка, и Боряна – учителка по пиано, омъжена за англичанин. Петър имаше две деца, а Боряна – три. Забелязах, че нито децата на Петър, нито тези на Боряна говорят български. Това ме озадачи и веднага попитах защо не са научили децата си на български? Отвърнаха ми, че това не им е нужно. После седмици наред се питах как ли се чувстват тези родители; тези, български родители, чиито деца говорят само английски?

След време се случи така, че за моя радост се запознах с още две, но този път, изцяло български семейства. Те живеят в Екситър – съседния по-голям град до нас. Мъжете са университетски преподаватели, а жените работят на добри длъжности. Всичко изглеждаше хубаво, докато не се разговорих с децата им. За моя изненада се оказа, че децата в тези изцяло български семейства също не говорят и дума български! Не издържах и се намесих. Отговорът на родителите им беше, че когато питали децата си нещо на български, те отказвали да отговарят, а когато ги питали на английски те веднага отговаряли. Ще се опитам да онагледя споделеното с действителна случка, за да добиете представа колко нелепа е ситуацията.

Бяхме се събрали с едното от споменатите семейства на вечеря. Четиримата възрастни стояхме на масата, а децата ни си играеха край нас. Естествено всички говорехме на български. Техните деца обаче говореха на нашите на английски. Жена ми се почуди: “Е, хубава работа? Тук сме само българи, пък децата ни си говорят на английски?” Думите й увиснаха в пространството. Настъпи неловко мълчание. Аз обаче се включих и попитах: “Защо позволявате това? По този начин децата ви ще загубят връзката с България!” Знаете ли какво ми отговори университетският преподавател? Каза ми: “Е, и какво от това?” Разбирате ли за какво страшно мислене става дума? “Е, и какво от това?” Неговите думи се запечатаха дълбоко в съзнанието ми.

С течение на времето, срещайки се с различни хора, аз започнах да приемам споменатата позиция – на отчужденост към българщината, не за правило, а по-скоро за изключение. Докато се стигна до събитието, което смени отново цялата ми нагласа. То се случи наскоро след тазгодишните великденски празници и така силно ме провокира и натъжи, че никога няма да го забравя.

В близост до нашата кооперация има поляна с пейки, маси и стационарни барбекюта. Когато времето е хубаво, мястото се изпълва с хора, които пекат различни меса на барбекютата, хранят се на открито и се забавляват.

След светлия празник решихме и ние да си направим нещо като български Великден. Поканихме всичките си български приятели и ги помолихме да доведат колкото могат повече още наши сънародници на срещата. И мисля, че се получи – събрахме се шест български семейства. Аз посрещнах всички с поздрава: “Христос Воскресе” и повечето ми отговориха, но двама се заинатиха. Единият ми вика: “Абе, знае ли човек дали е така”, а другият се прояви като типичен неверник и ми върна въпроса с въпрос: “Ама ти вярваш ли в тия работи?” Истински голямата изненада обаче дойде малко по-късно. Тя се случи, когато установих, че децата на всичките тези шест български семейства не говорят изобщо български. Направих си труда да заговоря всяко едно от тях поотделно, за да се уверя, че е така. Седнахме да обядваме и се обърнах към родителите им с въпроса защо децата им говорят само английски. Те ми отвърнаха, че така е било по-лесно за самите тях, т. е. за децата. Това за мен беше пълен абсурд. На поляната тичаха, смееха се и се гонеха тринадесет българчета, които си говореха и подвикваха на английски!? Попитах една майка защо допуска това. А тя ми отвърна, че и аз съм щял да го приема, но още ми било рано. “Не, никога няма да допусна това с децата си”, съпротивих се аз, а тя спокойно ми отвърна: “Значи ще ги подложиш на излишен стрес”. лко по-късно се обърнах със същия въпрос и към другите, като настоях за отговор, защото английските викове от тичащите наоколо наши, български деца не ми даваха мира. И тогава дойде шокиращото обяснение на един от бащите (отново университетски преподавател в Екситър), когото ще цитирам по памет:

“Това, че няма да знаят български, не е никакъв проблем! На тебе още ли ти пука за България? Я се огледай къде сме? Какво повече може да иска човек от живота? Ние ще им дадем всичко. Ще им помогнем да се изучат, да завършат колежи и един ден да си намерят хубава работа. Ще имат парички и… пей, сърце. Ти не си отскоро тука и е време да зарежеш тия националистични дивотии и да погледнеш на живота по-философски.”

Сякаш нож ме жегна в сърцето при тия думи. “Прощавай, но не мога да се съглася с теб!”, апострофирах го аз. “Ама какво толкова се изненадваш – продължи той, – аз съм човек с доста контакти и познавам поне още двадесет българи, чиито деца също не говорят и дума български.” След тези думи не намерих сили да продължа спора и замълчах. Другите гости на масата обаче напълно се съгласиха с него и даже вдигнаха наздравица.

Когато вечерта останах сам, се попитах, ако наистина така мислят повечето български интелектуалци емигранти, за какво всъщност иде реч? Ако всички престанат да учат децата си на български, какво ще стане с България? По-точно какво ще остане от нея един ден?

Сега, преди да ме обвините в лицемерие, защото аз самият живея в Англия, а това знам, че е нормално да подразни някои, помислете над този материален поглед на българина емигрант. Когато той вече е придобил онова, което не е имал в България и когато е получил така жадувания по-уреден живот. Колко бързо и колко лесно забравя откъде е дошъл. С каква лекота къса нишката с миналото си и как става апатичен към вярата и родината си. И всичко това, без да е имало война. Без да е имало световен катаклизъм. Без да е имало репресии… Просто той е станал друг човек. Превърнал се е за няколко години в “нов” човек. Той има пълен хладилник. Собствена къща. Две коли. Няколко хиляди в спестовната си сметка. Той е на върха на света. Той е “щастлив”. Погледнете към този “красив” образ и го запомнете. Ако един ден съдбата ви се стече така, че и вие се окажете от другата страна на границата, да не допуснете това да се случи и с вас. Не казвам, че тези интелигентни емигранти трябва да се върнат в България. Не казвам, че трябва да я обичат. Нито пък, че трябва да са православни християни. А още по-малко пък да занимават децата си с нашата автентична и уникална азбука. Животът е неприкосновен свещен дар и всеки сам избира как да премине през него. Аз просто се питам на глас кое е това, което кара тези хора, в даден момент, напълно да забравят за България? Кое ги отвращава дотолкова, че решават, че ще е добре да прекъснат завинаги пътя на техните деца към родината?

Трудно е да се посочи лекарството за това състояние, но не е толкова трудно да се напипа първопричината. Според моите скромни наблюдения тя се съдържа основно в типичния нихилизъм на българина. Именно нихилизмът и всичко свързано с тази грозна поведенческа черта е нещото, което е най-страшно. И то е страшно не защото косвено допринася за обезлюдяването на страната, а затова защото очертава тази ужасна българска мисъл на успелия емигрант: “Аз вече имам това, за което копнеех. Защо трябва да ми пука за България? Защо трябва да имам нещо общо с тази страна?”

Един наивник обаче все още вярва и обича тази страна. Това е авторът на тези редове (и той знае, че не е единствен). Този наивник от време на време пише за нея. Пише предимно с болка, но често и с надежда. Този наивник има една мечта. Една детска и наивна мечта. Тя е да види как България се възражда. Как хората се връщат към вярата и националните ценности и се събуждат от дългогодишната летаргия. А интелигентните наши емигранти постепенно преосмислят приоритетите си и започнат да учат децата си и на български.

27 юни 2011

Населението на 27-те страни членки на ЕС ще се увеличи от 501 милиона души към 1 януари 2010 г. до 526 милиона към 2040 г. След 2040-а ще се наблюдава обратната тенденция, като населението през 2060 г. се очаква да достигне 517 милиона души. Това показват данните на статистическата служба на Европейския съюз „Евростат“.

Паралелно с тези процеси населението на ЕС ще „остарява“, като делът на хората на възраст над 65 години ще се увеличи от 17% през 2010 г. на 30 на сто през 2060 г. През същия период  броят на хората на възраст над 80 години ще се увеличи от 5 на сто до 12 на сто.

Очаква се между тенденциите в демографските процеси в отделните държави от ЕС да има значителни разлики. Между 2010-а и 2060-а най-бързо се очаква да расте населението на Ирландия (увеличение с 46 на сто), Люксембург (45 на сто), Кипър (41 на сто) и Великобритания (27 на сто). Най-сериозно намаляване на населението се очаква в България (с 27 на сто), Латвия (с 26 на сто), Литва (20 на сто), Румъния и Германия (с по 19 на сто).

Към 2060 г. делът на възрастното население (над 65 години) ще се увеличи между 22 на сто в Ирландия (най-малко увеличение в отделна държава) и 36 на сто във Великобритания, Белгия и Дания. Броят на възрастните в Румъния ще се увеличи с 35 на сто, а в България, Германия и Словакия – с 33 на сто.

Към 2060 г. на всеки двама души на възраст от 15 до 64 години ще се пада по един на възраст над 65 години, в сравнение с един възрастен на четирима под 65 години през 2010 г.

В България, Германия, Латвия, Полша, Румъния и Словакия се очаква коефициентът на зависимост на възрастното население (т.е. броят на възрастните хора на възраст над 65 години), разделен на броя на хората на възраст от 15 до 64 г., да достигне 60%, посочва Евростат.

22 юни 2011

Пълния текст на писмото може да прочетете тук:

Уважаеми г-н министър-председател,

Центърът за демографска политика, инициатор на акцията срещу задължението на 6800 български майки да върнат с лихвите получените от тях обезщетения за гледане на деца, тъй като те били в детски заведения, не може да приеме публикуваното в медиите Ваше намерение за опрощаване само на лихвите, а не на цялата сума.
В писмото, което Ви изпратихме и което Вие препратихте последователно в социалното министерство, а после и в НАП, ние настояхме (настояваме и сега) за цялостно опрощаване на задълженията на майките. Общественото мнение, както знаете, определено подкрепя тази позиция.

Ако правителството не опрости цялата сума заедно с лихвите и застави младите българки да върнат парите, то фактически ще ги накаже затова, че те по време на демографска катастрофа в България са имали смелостта и са поели риска да родят българи.

Тъй като вече има опрощавания от страна на президента Георги Първанов на задълженията на част от младите майки, налице е фактическа дискриминация по определени признаци (имуществено състояние и други) на останалите, които вече са върнали или ще върнат с лихвите получените обезщетения.

Единствено възможното правилно решение е правителството незабавно да опрости цялостно въпросните задължения и лихви на всичките 6800 майки, а вече взетите от държавата пари от тях да бъдат върнати.
Настояваме, г-н министър-председател, да потърсите именно този изход от скандалната ситуация, която правителството само си създаде.

С уважение: Искрен Веселинов
Председател на Центъра за демографска политика

Общо около 18% от българите на възраст между 15 и 30 години определят своето чувство за принадлежност към България като слабо или твърде слабо, преобладаваща част – като силно или твърде силно. И въпреки това, всеки трети български турчин, както и около 30 на сто от младежите на възраст 15 – 30 години от цигански произход споделят слабо или твърде слабо чувство за принадлежност към България, сочат данните.

Общо около 28% от младежите на възраст между 15 и 30 години, които определят своето чувство за принадлежност към България като силно или твърде силно, очакват значими положителни промени в страната. Около 40% от младежите в страната, които определят чувството си за принадлежност към България като силно или твърде силно, смятат, че в близките няколко години младежта ще играе голяма роля в политическия живот на страната.
Резултатите от изследването сочат, че преобладаващата част от младите български граждани на възраст 15 – 30 години изразяват висока степен на съжаление, ако в резултат на членството на България в Европейския съюз загубим националната си идентичност (80%), националното знаме (77%) и националния химн (72%).

Прави впечатление обаче, че нагласите по отношение на вероятността да се разделим с националната ни валута са в значителна степен разнопосочни. Съдейки по данните, около 27% от представителите на българската младеж до голяма степен биха съжалявали, ако загубим българската национална валута за сметка на европейската парична единица. Това мнение се споделя от 31% от работещите, но неучещи младежи, от 30% от работещите студенти, 28% от учениците и 22% от студентите, които учат, без да работят. Около 44% споделят равнодушие по този въпрос, а около 30 на сто не биха съжалявали, ако националната ни валута бъде заменена с друга.

Снимка: ТВ Европа

2 юни 2011

]]> http://www.semeistvo.vmro.bg/?feed=rss2&p=534 0 http://www.semeistvo.vmro.bg/?p=526 http://www.semeistvo.vmro.bg/?p=526#comments Tue, 31 May 2011 08:13:08 +0000 Семейство http://www.semeistvo.vmro.bg/?p=526 Източник: „Сега“

Как се прави законодателство по български? Депутатите решили, но недоуточнили. Чиновници се опитали с наредби и указания да оправят кашата, но я дозабъркали. И както обикновено става в такива случаи, предпочели да си замълчат, вместо да се поправят. И дума да не става някой от тези народни избраници или чиновници да се опита да улесни живота на хората, които са засегнати от въпросното законодателство. Долу-горе това е накратко историята на жените, които трябва да връщат пари на НОИ, защото са пратили детето си на детски ясли.

За какво става дума? През януари 2007 г. парламентът прави почти незабележима промяна в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване в текстовете, които касаят отпуска и обезщетението за гледане на дете от 1 до 2 г. Преди тази дата парите са се спирали, когато детето е настанено в „детско заведение на пълна държавна издръжка“. След поправката текстът остава само „детско заведение“. На хартия майките би трябвало да са отлично информирани за това – още преди да получат първото си обезщетение от НОИ, те подписват декларация, че ще уведомят института, ако детето им посещава детско заведение.

Някои жени обаче не забелязали дребната разлика,

други не прочели какво подписват, трети решили, че няма кой да ги хване. Каквато и да е била причината, НОИ три години не се интересува от нея и смело отпуска парите, без да провери имат ли право жените да ги получават. Чак през 2010 г. решава да види кой и как е взел обезщетения. Резултатът: 6760 семейства имат да връщат на НОИ към 6.5 млн. лв. От тях 1.4 млн. лв. са лихви. Дългът на някои е по 3000-4000 лв., като повече от половината сума са лихвите. Задължението си вече са възстановили 2448 майки, 743 са сключили споразумения за разсрочено плащане. Общият размер на погасените суми е над 2.2 млн. лв. Други пробват всички пътеки за оспорване на начетите – през съда до президента, парламента, премиера, омбудсмана, комисията за защита от дискриминация. Всичките дела досега са изгубени, но президентът Георги Първанов задвижи дългата процедура по опрощаване на дълга. Досега през нея успешно са минали 14 майки, доказали, че не могат да върнат парите.

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:

Правна помощ за майките срещу произвола на НОИ

Искрен Веселинов: НОИ неправомерно иска да вземе детските надбавки от 1700 майки в Русенска област

Действията на НОИ за неправомерни и могат да се обжалват в 14-дневен срок. Типова жалба можете да изтеглите ТУК. Центърът за демографска политика и ВМРО ще консултират безплатно майките.

ВМРО в Бургас се обяви в подкрепа на майките, връщащи пари на НОИ

И воеводите в Плевен ще помагат на майки, глобени от НОИ

„Повечето връщат от страх, защото не знаят какво ще се случи и колко още пари ще натрупат. На някои НОИ директно приспада дълга от майчинството за второ дете и те остават без всякакви доходи за отглеждането им. Може ли лихвите да са толкова безбожни – 20% плюс основния лихвен процент?! Къде са били контролните органи 3 г.? Ако НОИ беше упражнил контролните си функции навреме, ние щяхме да знаем, че сме нарушители, нямаше да се трупат такива големи лихви и нямаше да има този проблем. Има ли глобени длъжностни лица? Защо, след като всеки месец яслите се отчитат в общината за посещаемостта на децата, не е въведено изискване тези данни да се предават на НОИ за проверка?“, чудят се родителите. В комисията за защита от дискриминация вече мина първото заседание по казуса, на което стана ясно едно, че елемент на дискриминация трудно може да се открие, но пък излезе наяве цялата каша.

Първо: Оказва се,

че в българското законодателство никъде не е казано, че детската ясла е детско заведение. Юристът на НОИ Галина Николова обясни, че яслите били приравнени на такива по тълкувание, защото такава била държавната политика навремето. Много по-силен аргумент е фактът, че те са част от т.нар. обединени детски заведения, които се състоят от ясла и детска градина. Значи няма как да не са детски заведения. Само че едни ясли са част от ОДЗ и приемът в тях се регламентира от наредба на общината. А други са самостоятелни и редът за престоя в тях се определя от наредба на здравното министерство. По едната приемът става само през септември, по другата през цялата година на хартия, а на практика пак през септември, когато децата преминат от яслата в градината и освободят места.

Така се стига до объркване второ

- кога точно е настанено детето в яслата. Защото в Кодекса за социално осигуряване пише, че обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години се прекратява, щом детето бъде настанено в детско заведение. „Това става на три етапа, особено в големите градове. През април се кандидатства, две седмици по-късно детето се записва и едва през септември започва да посещава. Никъде не е разписано точно от кой момент то се води, че е настанено“, казват майките, които бързат да запишат децата си, за да не загубят място, а всъщност продължават да ги гледат у дома.

НОИ твърди, че специално при проверките вади дните, в които детето е било записано само за да му се пази мястото или да ползва детска кухня. Дългът се намалява и в установени драстични случаи, когато в по-малките населени места деца са записвани на ясла и без знанието на родители само за да не бъде закрито заведението. В същото време юристката на института Галина Николова бранеше позицията, че детето се води настанено от момента на записването. На практика това означава, че майките трябва да прекъснат отпуска си през май и да останат без доходи до септември, когато най-рано детето може да тръгне на ясла.

Липсата на ясен регламент по казуса води до безумието в едни градове някои дни да се приспадат от дълга, а в други да се броят всички месеци на получаване на обезщетението от записването на детето до реалното му тръгване на ясла. Така твърдят майките, въпреки че от НОИ твърдят, че има указание навсякъде дългът да се изчислява по възможно най-благоприятния начин. Но юристката Галина Николова призна, че дирекциите имат право на самостоятелност на действията.

Трето: Според адвокатите на майките

в регистъра на Агенцията по вписванията дейността на яслата е определена като дейност на заведение за социални услуги без настаняване. Затова и когато са попълвали декларацията, в която декларират, че детето „не е настанено“ в детско заведение, те са се разписали смело. За тях под настаняване се разбира само в интернат. „Те си правят някакви промени, не знаят за какво ги правят. А искат ние да сме наясно с цялата каша, която те така умело са забъркали, и трябва ние да сме виновни за всичко. Мислите ли, че ако сме знаели, че ще трябва да връщаме, щяхме да нарушим закона? Как може и адвокати да са се объркали, и счетоводители“, роптае потърпевша жена пред комисията за защита от дискриминация.

С аргумента, че в яслите децата се приемат, а не се настаняват, някои майки вече атакуваха начетите си в съда, но безуспешно. За всичкото това време ГЕРБ благоволи да направи една съвсем миниатюрна поправчица – добави към детското заведение и детска ясла. Но не пожела да избистри другите спорни моменти -

„настаняването“ и откога се спира обезщетението

Да не говорим за по-сложни казуси, които иначе съществуват в изобилие при кошмарната уредба на майчинските. Например, ако детето навършва 2 г. през декември и майката иска да го задържи дотогава, но в големите общини учебната година започва от септември, за да му запази мястото, тя е длъжна да плаща по половин такса. Това какво означава за НОИ? Като се има предвид, че все пак говорим за обезщетение за „гледане на дете“, а в случая майката очевидно не е тръгнала на работа.

Естествено, законодателят не вмени задължения на общините да информират НОИ кои деца посещават яслите, след като тъй и тъй разполагат с такава база данни. Така има опасност след време пак да се стигне до късно разкриване на неправомерни плащания и до прекалено много натрупани лихви. И накрая да се върнем на декларациите – майки твърдят, че дори след промяната са подписвали формуляр, в който е стоял старият текст – заведение на пълна държавна издръжка, т.е. интернат. От НОИ признаха, че грешката е при тях и тези родители не се начитат. Но търси ли се отговорност на виновните чиновници, съставили безумния формуляр?

Удивително е колко упорито чиновници и депутати отказват да изработят нещо, което иначе влиза в преките им задължения – ясни наредби и закони. Този патологичен инат на администрацията превръща десетки жени в престъпници на равна нога с всякакви мошеници.

31 май 2011